Сборник с разкази "Живот на 360 градуса" - Даниела Паскова: из: Емил

Разказ от сборник с разкази

"Живот на 360 градуса"

изчерпан тираж

През тежките щори надникна заблуден слънчев лъч, плъзна поглед по стената, огледа сенките в ъглите и побърза стреснат да избяга навън. Из стаята се носеше дълбока тъга, тежка и застинала като кал в блато, а навън градът се събуждаше, ведър и усмихнат.

Емил отвори очи и тъмата се шмугна дълбоко в тях, както правеше всяка сутрин от няколко години насам. На тавана се размърдаха призрачните сенки на миналото и изрисуваха с черен въглен печал по отминали години. Лицето на мъжа отдавна беше изгубило блясъка си и се беше обагрило в сивота. Дълбоки бръчки бяха белязали високото чело, а тъмнината господстваше по ъглите на устните, отдавна забравили какво е усмивка.

Тъжна въздишка се отрони от дълбините на душата на Емил.

...

Лъскавата обвивка наистина е лъжа. Нима при човеците не може да бъде както е в природата? Там ярката окраска предупреждава: „Внимавай с мен, може да си изпатиш.” Нима съществува в природата жива твар, която се слива с околната среда, изглежда безобидна, в същото време замисля пъклени планове? Да, съществува и това е човекът. Човек-камуфлаж му казвали, но камуфлаж, не за да се предпазиш от неприятел, а за да заблудиш околните за намеренията си. Е, това аз го наричам лъжа! Камуфлаж с измама, камуфлаж с изгода, камуфлаж с пушка... човекът дебне с лъжа. В същото време ярките човешки окраски казват: „Ела, вълчо изяж ме, защото съм вкусен!” – и след това тихо само на себе си прошепват – „А отвътре мириша на мухъл!”

Така е при човеците. Колкото по-ярки и блестящи са външно, толкова по-безлични и лъжливи са душите им. И обратното – в невзрачната външност може да се крие толкова светлина и топлина, че да запали фенерче без батерии в тъмнината. Затова гледам хората в очите. Те не могат да се облекат в камуфлаж.

ИЗ: "Емил – лице без камуфлаж"
РАЗКАЗЪТ МОЖЕ ДА

ПРОЧЕТЕТЕ В