Топлата и безснежна зима не е на добро. Хубаво ни е, но пък какво е Малък Сечко без малко студ, лед и сняг...
Бялата премяна пречиства и се чувстваш като новороден. Какво по-хубаво чувство от това в началото на годината. Природата си знае работата и сигурно именно заради това годинато започва през зимата.
Пожелавам си малко сняг! (Нищо, че на морето това е малко като у топия... 
)
) Прочетете чест разказа "Без думи" (от сборник с разкази "Живот на 360 градуса") и се пренесете в снежната гора в Тетевенския балкан.
Из: "Без думи"
– Вики, виж! Прекрасно е! Ела да снимаш веднага! – извика Лили весело. Беше се спряла на малкото зелено мостче и гледаше нагоре към Крушунските водопади.
– Идвам! – отговори каката, изтича до малкото момиче и застина с фотоапарата в ръка.
Пред нея се разкриваше прекрасна гледка. Водата шумеше и се стичаше на вълни по естествените стъпала на реката. Беше прозрачна като сълза – студена и пенлива. Във въздуха се носеха хладни пръски и закачливо мокреха двете момичета. От двете страни на реката величествените дървета бяха отрупани със сняг. Като бели великани, те гледаха безмълвно и се радваха на веселите гласове на момичетата. По това време на годината тук нямаше много посетители. Красотата на природата изглеждаше някак си девствена и Вики снимаше с огромно удоволствие. Страните ѝ бяха зачервени от студа, но очите ѝ грееха. Като две зелени звездички на фона на дългата черна коса, в тях се четеше опиянение.
Мария вървеше след двете момичета. Изкачваше се по горската пътека покрай гората и се усмихваше. Колко беше доволна, че вижда Виктория така щастлива! Въпреки студеното време, тя беше решила да доведе момичетата тук, защото знаеше колко добре ще се отрази това на изстрадалата душица на Вики. Вече месец беше изминал откакто майка ѝ я беше довела за втори път с куфар. Дойде Коледа. Момичето не пожела да отиде в София за празниците. Дойде Нова Година. Тя отново отказа на майка си и на Мария ѝ олекна на сърцето, защото знаеше, че ако не вижда майка си момичето ще се съвземе по-бързо.
– Момичета, погледнете вдясно.
– Уау-у-у! Това е Повелителят на гората. Сега ще извика стражите си и ще ни хванат в леден капан, докато не дойдат да ни спасят феите чак на пролет. – Лили не спираше да бърбори.
Трите се засмяха, гледайки огромното дърво отдясно на реката. То ги наблюдаваше. Дебелият дънер беше оформен така, че изглеждаше като с лице. Причудливите форми на дървесината бяха изградили нос, очи и уста на стеблото на дървото, а клоните нагоре оформяха дълги и криви ръце, отрупани с бял пухкав сняг. Коренищата се виеха в основата на ствола като нозе, стъпили и закотвили се здраво в твърдата и студена пръст. Лицето на дървото изглеждаше сърдито и току да заговори със страшен глас на натрапниците, които смущаваха спокойствието на зимната гора. В следващия момент малка кафява катеричка се шмугна от ръцете през носа и влезе в устата на Горския повелител. Момичетата прихнаха да се смеят и продължиха по пътеката. Водопадите горе бяха още по-красиви. Малките струи отстрани бяха замръзнали на места и образуваха прозрачни ледени висулки. Водата беше бистра, а в снега около бреговете на реката не беше стъпвал все още ничий крак, за да остави следи.
Виктория снимаше като омагьосана. Беше така спокойна и съсредоточена, че дори и веселото бъбрене на Лили не можеше да я разконцентрира. Мария кимна на дъщеря си и тя млъкна. Двете гледаха Вики и се усмихваха.
– Браво, мамо! Ти си най-великата майка на света! – тихо прошепна Лили в ухото на майка си, а Мария се усмихна още по-широко.
Радваше се, че съумя да помогне на едно загубено дете. Вдъхна му надежда и с нежна майчина ласка му показа, че животът е прекрасен, въпреки ударите, които ни нанася от време на време.
– Хайде, момичета. Трябва да се прибираме. Става много студено. – Мария и Лили тръгнаха надолу по пътеката прегърнати.
Виктория се загледа след тях и една малка сълза избяга от окото ѝ и се втурна надолу по ледената ѝ страна.
– Идваш ли, Вики? – двете се бяха спрели и очакваха каката да се присъедини към тях.
– Идвам!
Момичето се забърза и ги настигна. Мария гушна двете деца от двете си страни, притисна и разтърка крехките им раменца и трите заслизаха надолу по лекия наклон на пътеката.
– Хъм-м-м, тези натрапници ми станаха симпатични. Отдавна не бях чувал такъв непринуден и приятен смях. А майката – тя сияеше и около нея се носеше толкова топлина и любов. Вървете си по живо по здраво, човеци и елате пак напролет да видите тогава величието на гората и красотата на зелетата премяна. Ще ви хареса още повече. – въздъхна Повелителят на гората, разтърси клони и катеричката тупна в една голяма пряспа. За секунда само нослето ѝ се виждаше, докато успее да подскочи и да се шмугне в храстите."
СБОРНИК С РАЗКАЗИ
"ЖИВОТ НА 360 ГРАДУСА" НА ДАНИЕЛА ПАСКОВА
ИЗЧЕРПАН ТИРАЖ
18лв.
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
на имейл адреса:
Няма коментари:
Публикуване на коментар