„Няма човек, който да обгърне Родопа с един поглед.
Няма връх, на който да се изкачиш,
та да я познаеш с един поглед.
Трябва да я извървиш и да я изстрадаш,
та после да я събереш в сърцето си
и да я погледнеш – ала трябва да имаш сърце на орел.
Не можеш да видиш Родопа с очите си,
трябва да я видиш със сърцето си.
Със затворени очи, в себе си.”
”Време разделно” - Антон Дончев
Родопа планина – не случайно звучи величествено. Редуват се различни по височина ридове, тесни ждрела, дълбоки речни долини и вътрешно-планински котловини. Не може да се сравнява магията на Родопите с тази на никоя друга планина в България. Не само защото красотата на природата там е уникална, но и заради хората, сраснали се с планината.
Наричат ги номади. Не знаех за това и преди време, когато ги срещнах си мислех, че просто така си живеят. Всъщност сега разбирам живота им. Те наистина са номади. Зимата прекарват долу в селата в полите на Родопите, а пукнеше ли пролетта, подкарват добитъка и се качват горе в планината. Живеят така – съвсем простичко и скромно. Но пък в образите им има толкова красота, точно колкото и в боровете на Родопите. Просто планината си е техния дом.
Пладне е... Слънцето се извисява високо в безоблачното небе. Жарко пече и гори лицето само ако се покажеш иззад сянката на боровете. Иска ти се да излезеш на приказната полянка горе на билото, но знаеш, че така ще те ожулят лъчите, че дъха ти ще се сгорещи. Като че ли там горе слънцето е по-близко и пари по-силно. Там горе няма нищо между теб и небето. Тук-там някое заблудено облаче може плахо да се мерне за миг и като подгонено добиче бързо да се изтегли към хоризонта. Небето е кристално синьо. Ето откъде идва названието на боичката „небесно-синьо” – от цвета на небето над Родопите.
из: "Истинските деца на природата"
Разказът може да прочетете в
сборник с разкази
"Живот на 360 градуса" на Даниела Паскова
изчерпан тираж
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар