из: Без думи

 Разказ от сборник с разкази 

"Живот на 360 градуса"

изчерпан тираж

   Беше студена декемврийска вечер. Тихо се сипеха малки снежинки и трупаха лек бял пласт върху сивите софийски улици. Отблясъците от уличните лампи по новата бяла премяна на града го правеха привлекателен и уютен. Сивотата постепенно изчезваше и множеството коли, спрели навсякъде, където можеше да се паркира, се превръщаха в бели блестящи карети, които казваха на момичето: „Добре дошла у дома! Добре дошла!”
   Виктория вървеше по заснежените улици. Беше обута с гуменки и краката ѝ се бяха вече вкочанили. Трепереше под тънкото якенце, а по главата ѝ падаха снежинки, като бели перли, разпръснати по дългата черна коса. Беше ѝ адски студено, но не чувстваше студа. Лицето ѝ грееше. Беше си у дома...
   Позвъни на звънеца и пристъпи от крак на крак, потрепервайки неволно. Отвътре се чуваше лека нежна музика, но не последваха стъпки. Момичето се ослуша и позвъни отново. Този път по-продължително и настойчиво.
   – Кой се е раззвънял пък сега? – чу се сърдитият глас на Милен отвътре.
   Вики се усмихна палаво и запуши с пръст шпионката на вратата. Искаше да го изненада.
   „Как ли ще се зарадва да ме види?” – си мислеше тя.
   Вратата се отвори. Милен стоеше пред нея все така чаровен. С дънки, които се впиваха в мъжествената му фигура и гол до кръста. Отвътре я лъхна меката топлина от камината му. Вики се хвърли в прегръдките на младия мъж.
   – Пристигнах най-после. Студено ми е! Моля те, стопли ме! – прошепна момичето в ухото му.
Милен се вцепени. Не реагира в първия момент. После я отдръпна леко от себе си и запелтечи:
   – Коте, какво правиш тук? Защо не се обади, че пристигаш? Малко съм зает сега. Хайде да се видим утре вечер. Ще ти приготвя посрещане както подобава, а ти ще ме направиш щастлив както съм те учил, а? Прибери се сега в къщи. Имаш ли пари за такси?
Милен бръкна в джоба на дънките си и извади двадесет лева. Пъхна ги в ръката на стъписаното момиче и я избута навън от прага.
   – Хайде, идвай де! Докога ще те чакам? И затваряй тази врата, че замръзнах така гола! – отвътре се чу писклив женски глас. Личеше си, че говори младо момиче, може би на възрастта на Виктория.
   – Тихо, не викай. Идвам.
   Милен леко притвори вратата зад себе си и излезе на площадката пред замръзналото момиче, надявайки се да не е чула репликата.
   Вики стоеше и не знаеше как да реагира. Трепереше от студ и възмущение. Малкото ѝ сърчице кървеше. Краката ѝ, обути в розови гуменки, се подкосиха. В следващия момент ѝ дойде такава сила, че шамарът отекна в нощната тишина из целия вход. Милен леко залитна назад от удара. Не очакваше такава сила от крехкото измръзнало създание насреща си. Бързо се окопити от изненадата – беше побеснял. Вдигна ръка и зашлеви нахалното момиче силно по бузата. Виктория изхвърча назад от удара и само перилата на парапета в коридора я спряха да полети надолу от шестия етаж. Тя захвърли в лицето на мъжа двадесетте лева, които още несъзнателно стискаше в ръка и хукна надолу по стълбите.
   – Пикла! – чу зад себе си затръшването на вратата тя.
   Снегът продължаваше да трупа. София побеляваше, притихнала в бялата прегръдка на студената нощ. Тук-там проблясваха фаровете на таксита, возещи смеещи се млади хора от една дискотека до друга. Мразовитият вятър свистеше в косите на младото момиче. Тя вървеше бавно и безцелно. Душата ѝ беше празна. Не чувстваше нищо. Вече дори не усещаше студа. Лявата ѝ страна още гореше от силния шамар, а по ъгълчето на устните ѝ беше засъхнала лека струйка кръв. Беше загубила представа за времето и за мястото, където се намира. Просто вървеше. Пътят ѝ беше като живота ѝ в момента – без посока и цел.
   Без да мисли и осъзнава накъде върви, тя се озова пред позната врата. Подпря се с последни сили и се свлече долу, свита и премръзнала като улично коте. Катарамата на малката ѝ чантичка остърга вратата, докато тя се свличаше и в тъмния вход се разнесе стържещ звук.
   Вратата се отвори. Зоя замръзна...
   – Мамо! Моля те, помогни ми! – тихо прошепна момичето.
...

   Из: "Без думи" 

СБОРНИК С РАЗКАЗИ

"ЖИВОТ НА 360 ГРАДУСА" НА ДАНИЕЛА ПАСКОВА 

   ИЗЧЕРПАН ТИРАЖ 

  Сборник с разкази "Мирише на звезди" на Даниела Паскова може да се поръча:

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg