из: Неоперирана от състрадание

16.11.2021 г.

из: Неоперирана от състрадание

Разказ от сборник с разкази

"Живот на 360 градуса"

изчерпан тираж

Чу се сирена на линейка. Звънецът изкрещя пронизително и Саша стана. Загърна се с невзрачния халат, който въпреки че изглеждаше като хавлия за баня, я топлеше в мразовитите нощи, когато излизаше навън пред болницата.

Поредна нощна смяна. Контингентът на болницата през нощта беше почти винаги един – пияни, дрогирани или отчаяни от жалкия си живот хора със суицидни[1] опити.

– Какво ли идва сега? – се запита тя – Дано не е пак някое дете.

...

Дали имаше някой, който да можеше да те оперира от състрадание? Проблемът е там, че тя не знаеше дали иска да бъде оперирана. Вярно е, че щеше да се чувства по-добре на сутринта, като си тръгне от работа. Но... няма ли така да загуби представата за реалността, колкото и да е гадна, черна и оповръщана? Това си е нашата реалност, на нашето време и на времето на нашите деца.

– Господи, пази децата ни! – това си повтаряше само Саша ...

[1] суициден опит – опит за самоубийство