Мъдростта идва с годините, са казали старите хора.
В това е всъщност чара и съвършенството на човека. Създателят си знае работата. Всичко е перфектно замислено. Ако си мъдър на млади години няма да успееш да изживееш своята дива и разкрепостена лудост. А когато човек поумнее вече сам не успява да следва порива на забързания живот. Стои малко в страни, гледа и дава уроци. Кой ли ги слуша? Важното е да съумееш да изживееш живота си така, че да оставиш следа... в сърцата на хората около теб, в мислите и спомените на поколенията.
Живей така, че когато се обърнеш назад да не ти се иска да избягаш и да се скриеш... от срам, от съжаление и огорчение. Защото думите и постъпките ни са важни във всеки един момент. Важни за самите нас. Можем да излъжем всички, но не можем да излъжем себе си...
Из: "Емил - лице без камуфлаж" - разказ от сборника с разкази "Живот на 360 градуса"
"Лъскавата обвивка
наистина е лъжа. Нима при човеците не може да бъде както е в природата? Там
ярката окраска предупреждава: „Внимавай с мен, може да си изпатиш.” Нима
съществува в природата жива твар, която се слива с околната среда, изглежда
безобидна, в същото време замисля пъклени планове? Да, съществува и това е
човекът. Човек-камуфлаж му казвали, но камуфлаж, не за да се предпазиш от
неприятел, а за да заблудиш околните за намеренията си. Е, това аз го наричам
лъжа! Камуфлаж с измама, камуфлаж с изгода, камуфлаж с пушка... човекът дебне с
лъжа. В същото време ярките човешки окраски казват: „Ела, вълчо изяж ме, защото
съм вкусен!” – и след това тихо само на себе си прошепват – „А отвътре мириша
на мухъл!”
Няма коментари:
Публикуване на коментар