Из: "Без думи"

Всички решения в живата ни са трудни. Ако някой ви каже, че е лесно да бъдеш родител ви лъже. Лесно е да бъдеш любящ родител... да. И до там. Ще правиш грешки и ще се учиш от тях и пак ще правиш нови... Защото да си перфектен е невъзможно... Че кой ли иска да е такъв? Може би глупаците...

Обичаш детето си безусловно и силно, подкрепяш го и му показваш смело грешките (е грешки според теб) и най-вече се стремиш самият ти да бъдеш добър човек. Децата най-добре се учат от поведението на родителите. Лошото е, че когато разберат, че това не е най-правилното поведение вече е късно. Затова бъдете внимателни на какво ще ги научите... Понякога да бъдат като вас не е най-доброто за тях...

Из: "Без думи"

  Разказ от сборник с разкази 

"Живот на 360 градуса" - Даниела Паскова

изчерпан тираж

   "Зоя затвори телефона с натежало сърце. Вече месец дъщеря ѝ живееше при баща си. Още се сърдеше и не ѝ говореше, освен с кратки изречения, колкото да не мълчи. Не споделяше нищо – нито за новото училище, нито за обстановката в къщата на онази жена.

   „Ох, тази жена... Колкото пъти ѝ се обадя да попитам как е детето ми, тя все вежлива и весела. На какво толкова се радва? Не зная. Казва, че трябва време. Децата се разбирали чудесно и всичко щяло бъде наред. Наред... друг път. Сякаш аз не познавам детето си!” – си мислеше Зоя и сърцето ѝ се свиваше от болка.

   Явно не познаваше детето си, щом се стигна дотук. Още на първата седмица съжаляваше, че прибърза и изпрати дъщеря си в този малък град – сама, без приятели и близки. Не броеше баща ѝ, тя знаеше, че той не се задържа много вкъщи. Работеше далече, защото безработицата там беше убийствена и беше принуден да се връща вкъщи само през уикендите. Втората му жена беше усмихната и вежлива по принцип, но знаеше ли как се държи с дъщеря им? Вики не споделяше нищо.

   „Господи, къде изпратих детето си? Да я гледа чуждата жена и да я възпитава. Сякаш ще се справи по-добре от мен? Но все пак, това е малък град, не е като София, там няма да има толкова изкушения за един тийнейджър да кривва от правия път.” – мислите на Зоя прескачаха като луди от притеснението до успокоението, че е постъпила правилно, поне засега. – „Трябваше да я откъсна поне за малко от този мъж. Иначе щеше да затъне и нищо да не стане от нея.”

   Така или иначе връщане назад нямаше. Зоя за два дни беше прекъснала всички пътища на дъщеря си да се върне отново. Отиде и я отписа от училището, в което учеше. Събра ѝ повечето багаж в няколко големи куфара, натовари всичко в колата, натовари и момичето като поредния куфар с дрехи и отпраши за Ловеч. Толкова бързо стана всичко, че Виктория стоеше в колата по време на пътя и явно още не можеше да повярва, че всичко това се случва. В същото време майка ѝ караше мълчаливо и с каменно лице. Изпращаше детето си на заточение."

СБОРНИК С РАЗКАЗИ

"ЖИВОТ НА 360 ГРАДУСА" НА ДАНИЕЛА ПАСКОВА 

   ИЗЧЕРПАН ТИРАЖ 

  Сборник с разкази "Мирише на звезди" на Даниела Паскова може да се поръча:

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на фейсбук страничката:  Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg