Обзела ли ви е вече коледната треска? А банкетната?
Нищо не би било способно да спре жадните, за така наречените служебни коледни партита, хора. Трепет... какво ще облека и обуя, прическа, маникюр, до кой ще седна, к'во ще стане-е-е...
Ех, че забавление е да се гледт тези трепети, особено отстрани.
Преди години, когато излезе на мода жените да си изправят косите с преса, една картина така ме забавляваше, че все още си я спомням с усмивка. Аз никога не съм ходила за такъв банкет на фризьор. Е, много съм задръстена! 😉
Та, седя си аз на масата посредата на купона и точно щях да ставам, за да се хвана на кръшното хоро и се загледах в усмихнатите тропащи гости на коледния банкет...
"Боже, си казах, та аз едва ги различавам тези хора! Природата е дала на всеки отличителни черти и гени, от които жените много успешно успяват да избягат, стараейки се да следват модата. Пред очите ми се виеше хоро от еднакво изглеждащи жени с гладко изправени коси на преса... Всичките с една прическа, само тук-там цвета на косата влизаше в различните нюанси и дължината малко варираше. Като излезли от конвейра на някой поточна линия от двете страни на която седят майстори-фризьори, завършили с отличие една и съща школа. Е, защо пък да не разнообразя малко това "перфектно" изглеждащо хоро с една глава, пропуснала да стъпи на конвейра и си позволила да си показва къдриците-демоде от миналия век... "
Та, станах си аз и смело се хванах на хорото с усмивка на лице. Ех, че весели празници!
Не помня тогава ли ми хрумна идеята за това разказче, но ако искате да се посмеете от сърце прочетете това:
Разказ от сборника "Живот на 360 градуса" - Даниела Паскова (изчерпан тираж)
Коледна
(банкетна) треска... упс ... смешка
Декември месец – някъде към средата. Странни
мисли се въртят из главата на трескаво пазаруващите из претъпканите магазини.
Мисли за подаръци, опаковки и коледна украса, но онази банкетната украса май
взима превес в мислите на жените.
...
– Мило, защо си така намусена?
– Ами! Не виждаш ли каква блъсканица е навсякъде? Тия хора са пощурели. Точно сега ли трябва да пазаруват всичко? Сякаш се запасяват и обличат за цяла
година напред.
– Не се муси де! Хайде да ти купим подаръче за Коледа. Какво искаш,
съкровище?
– Нищо не искам. – муси се тя.
–
Е, как нищо не искаш бе, мила? Хайде да си избереш една нова блузка. Ще
си я облечеш за Коледа, като отиваме в мама.
– Ами... добре. Както кажеш, миличък! Нека да съм с нещо новичко. Прав си!
– присвива леко очи тя, при мисълта за „мама” и се подхилва обърнала глава
на другата страна.
„За мама ли? Идиот! А за банкета какво ще си облека, а? Добре, че ми е
тъпичък и лесно се манипулира. Бързо при онази блузка, която съм си избрала от
две седмици. Дано не са свършили бройките, че докато се сети тоя моя тъпчо да
ми купи нещо за „гостито при мама”. Пфу-у-у!”
– Ела да отидем, миличък, натам. Я! Виж каква хубава блузка! Ама ще ми
стои ли добре? Чакай, само ще я пробвам.
Пробва тя блузката сигурно за десети път тая седмица и намигва тайно в
пробната на образа си в огледалото.
– Какво ще кажеш? Ще хареса ли на мама? Не е ли малко прозрачна тази
материя?
– Да-а-а, малко е прозрачна, ама нищо. Ще хареса, ще хареса. Важното е ти
да се харесваш. – мило и нежно прошепва той.
– Ами, не зная. Нямам настроение нещо за пазаруване. Я да видя цената.
О-о-о, много скъпо това, бе! Ще търсим нещо друго, макар че тази ми стои
добре... – лукаво се цупи тя.
– Недей така де! Коледа е. Хайде ще я купим.
При вида на цената лека бръчка се мярка на челото на обичния съпруг,
преглъща бучката в гърлото си обаче и се тръгва към касата през навалицата.
След него припка нацупената съпруга, а ръцете ѝ нежно галят меката ефирна прозрачна материя и сърцето ѝ трепка в гърдите.
„Лесно беше! Глупчото ми той! – победоносна усмивка блясва
за миг на устните ѝ и веднага
след това на лицето ѝ се изписва
престорено безразличие. – Сега обувките. Хайде полата
може да е онази, която ми купи за рождения ден на... мама. Да не прекалявам, че
после часовете при фризьорката, козметичката и маникюра и... Да не стане много,
че току виж получил някой инфаркт точно когато не трябва. Ах, колко трудно си
уредих тези часове. Даже и аз не зная как стана. Козметичката ми е златна.
Всички точно сега са решили да се разкрасяват... ами нормално. Само като се
сетя за новия колега в службата и ми се разтреперват коленете. Хи-хи. Заслужава
си разкрасяването. Пък ако не той, все ще се навие някой от старите котараци,
на които им текат лигите по мене.”
...
– Ало?
– Захарче, уреди ли часовете на моята за днес?
– Да, бебчо! Обадила съм ѝ се. Не се безпокой! След малко ще е тук.
– Чудесно! Освободи се за вечерта. Купил съм ти подарък за Коледа.
– Така ли? М-м-м! Съкровище си ми ти! Колко време ще имаме?
– Цяла нощ, сладкишче. Банкетът на моята е с приспиване.
– Супер! Ще се видим довечера. Нямам търпение.
– Целувам те! До скоро, кукло!
– До скоро. Упс, тя дойде. Трябва да затварям. Чао. – прибира телефона и поглежда жената влязла току-що в салона с
най-чаровната си усмивка – Здравей, Миме, едва успях
да ти уредя часовете. Виждаш каква лудница е. Ама щом е за тебе...
– Виждам, Мая, ще те черпя да знаеш. С кой говореше по телефона, че така
се хилеше като влязох?
– С гаджето, как с кой! Купил ми е подарък за Коледа и довечера ще си го
получа. – хитро се ухилва козметичката, докато дръпва първото косъмче от веждата
на Мимето.
– Ох!
– Извинявай! Трай, бабо, за хубост.
– Да, да, не очаквах. Ще стоя кротко вече.
...
Гаджето-съпруг се връща отново в претъпкания магазин.
„Така-а-а. Сега да бягам да купя още една блузка от онези. Ще стои
перфектно с онази пола, дето беше... за рождения ден на мама. Всъщност аз тези дрехи не ги виждам там... по-скоро бельото ме интересува. Ха-ха. Ох, добре
че носят и двете един размер. Леле-е-е, колко беше прозрачна материята... Хм-м-м!
Трябваше да накарам моята патица да пробва и бельо, ама току виж решила да
поиска да ѝ купя и него. По добре така.
Да не рискувам чак толкова. С бельото мога и сам да се оправя. – потрива ръце
благоверният съпруг-гадже, докато грабва последната бройка от ефирната блузка и
се запътва отново към касата с лукава усмивка на лице.
СБОРНИК С РАЗКАЗИ
"ЖИВОТ НА 360 ГРАДУСА" НА ДАНИЕЛА ПАСКОВА
ИЗЧЕРПАН ТИРАЖ
Сборник с разкази "Мирише на звезди" на Даниела Паскова може да се поръча:
18лв.
на фейсбук профила: Даниела Паскова
на фейсбук страничката: Лично творчество - Разкази. Даниела Паскова
на имейл адреса: daniella_paskova@abv.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар