Есен
е, но от тези есенни дни, в които кафявото преобладава пред златното и е едно
такова кафяво – мокро и бездушно, като всичко наоколо. И въздухът,
застинал и носещ тежка влага, се стели на талази над града и трудно се диша.
Поемеш ли дълбоко дъх, нещо те свива в гърдите и гърлото, и предизвиква суха и
дразнеща кашлица – все едно си вдъхнал водни капки.
Облачно
небе, мрачно утро, есенен хлад и мокра тежка мъгла. Такива дни в големия крайморски град през есента са чести и
насищат сивотата му с още тъмно багрило. Мътно и потискащо сиво, наситено с
влага и тежка задушлива миризма на бездушие.
Яна
върви бавно по мократа улица след тежка нощна смяна. Спира се на светофара и
през мъглата вижда отсреща да свети размазано червено. Колите пъплят през
кръстовището наредени една след друга като кехлибарени топчета на броеница.
Между всяка има определено разстояние – ни повече ни по-малко, само
че при придвижването напред ламаринените топчета не се чукат едно в друго като
дървените в броениците, а закотвят на сантиметри със скърцащ звук на изнервени
спирачки...
Из: "Мъгла"

Няма коментари:
Публикуване на коментар