15.11.2021 г.

из: Мъгла

Разказ от сборник с разкази 
"Живот на 360 градуса"
изчерпан тираж


    Сутрин е, но от тези сутрини, които не можеш да познаеш по усмивката на изгряващото слънце, нито по свежия полъх на ветреца или пък по звуците на събуждащата се природа... тях ги познаваш единствено по часовника, показващ упорито че е утро. Колкото и да не ти се вярва стрелките си цъкат и онази малката се е закотвила на числото седем, а голямата си се върти около нея неспирно и отброява минути на течащ живот.

  Есен е, но от тези есенни дни, в които кафявото преобладава пред златното и е едно такова кафяво мокро и бездушно, като всичко наоколо. И въздухът, застинал и носещ тежка влага, се стели на талази над града и трудно се диша. Поемеш ли дълбоко дъх, нещо те свива в гърдите и гърлото, и предизвиква суха и дразнеща кашлица все едно си вдъхнал водни капки.

   Облачно небе, мрачно утро, есенен хлад и мокра тежка мъгла. Такива дни в големия  крайморски град през есента са чести и насищат сивотата му с още тъмно багрило. Мътно и потискащо сиво, наситено с влага и тежка задушлива миризма на бездушие.

   Яна върви бавно по мократа улица след тежка нощна смяна. Спира се на светофара и през мъглата вижда отсреща да свети размазано червено. Колите пъплят през кръстовището наредени една след друга като кехлибарени топчета на броеница. Между всяка има определено разстояние ни повече ни по-малко, само че при придвижването напред ламаринените топчета не се чукат едно в друго като дървените в броениците, а закотвят на сантиметри със скърцащ звук на изнервени спирачки...


  Из: "Мъгла" 


 


СБОРНИК С РАЗКАЗИ

"ЖИВОТ НА 360 ГРАДУСА" НА ДАНИЕЛА ПАСКОВА 

   ИЗЧЕРПАН ТИРАЖ 



  Сборник с разкази "Мирише на звезди" на Даниела Паскова може да се поръча:

на фейсбук профила:  Даниела Паскова

на имейл адреса:  daniella_paskova@abv.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар